Резултатите на Бюджет 2023 са манипулирани. Възможен е и свръхдефицит
Автор: Стефан Антонов, " Гласове " Следвайте ни в Телеграм
Предварителните данни на Министерство на финансите потвърдиха прогнозата, че бюджетът за предходната година ще завърши с недостиг от 2.9% по отношение на брутния вътрешен артикул (5.6 милиарда лева.), мерен по националната методика на касова основа и 2.2% по отношение на Брутният вътрешен продукт (4.4 милиарда лева.) по европейската методика. Тя е позната като начислена основа и точно тя се взима поради, когато се прави оценка дали изпълняваме критериите за еврозоната.
Новината, по този начин поднесена е добра за евроентусиастите, тъй като в действителност оставя България в несъблюдение единствено на инфлационния аршин, откакто дефицитът е сгънат под 3% по отношение на Брутният вътрешен продукт. Реално обаче през четвъртото тримесечие са подхванати серия от ограничения за стесняване на предстоящото несъблюдение на приходите, както и за ограничение на разноските, само че това не са били същински промени и трайни управнически решения, а хитрини с кратковременен резултат, към каквито прибягва всяко домакинство, когато има финансови усложнения. Разликата е, че когато такива операции се ползват на национално равнище, страда доверието в страната и резултатите, които демонстрира, будят повече въпроси, в сравнение с да основават визия за обществените финанси.
Такава мярка е забавянето на Данък добавена стойност за възобновяване, като съгласно източници на „ Гласове “ към 31 декември компаниите са чакали 800 млн. лева, които е трябвало към този момент да са си получили.
Счетоводната диря може да се открие в месечните данни за чистите приходи от Данък добавена стойност. Към края на септември предходната година те са били със 145 милиона по-малко от събраните през деветте месеца на миналата година. И в четвъртото тримесечие, без да се следи нова динамичност на стопанската система, ускорение, смяна в търсенето и ли нещо друго, изоставането е наваксано и даже има нарастване на приходите с 900 млн. лева Неизпълнението на годишната цел за доходи от Данък добавена стойност е единствено 700 млн. лева
По сходен метод в края на септември изоставаше и събираемостта на налог „ Печалба “. Екстраполация с осъществяването до края на годината, сочеше милиард и половина от плануваните доходи да не се съберат. Оказва се че отново в едно тримесечие на затихваща икономическа интензивност, компаниите са спечелили милиарди и в последна сметка платеният от тях налог е свил неизпълнението до едвам 500 млн. лева С други думи, и тук има един милиард изключително събрани средства.
Обяснението е, че компании, най-често държавни и такива от групата на огромните данъкоплатци и осигурители са били подканяни да вършат по-големи предплатени вноски. За разлика от физическите лица, които подават данъчни заявления и заплащат налозите си еднократно в първите пет месеца на годината, компаниите подават планирани заявления и върху тях предплатено внасят корпоративен налог. След привършване на календарната година с финалната декларация се вижда дали фирмите са превели повече, или имат да доплащат. Експертите по бюджет, до които се допитахме, разясниха, че най-малко за половината от наваксания един милиард лв. страната е подканяла бизнеса да направи по-големи предплатени вноски. Така в приходната страна на бюджета държавното управление може да се похвали с 1.8 милиарда лева събрани от изключителните старания през четвъртото тримесечие, само че най-малко две трети от тях – 1.2 милиарда лева нямаше да ги има в случай че държавното управление не целеше да разкраси бюджетните резултати и дефицитът би бил най-малко 6.8 милиарда лева Това би означавало свръхдефицит и би сложило България в несъблюдение и на бюджетния критерия за еврозоната.
Отделно няколкостотин милиона лв. са постъпили в бюджета от облагане на БЕХ с дял. Това си е чисто прекачване на проблемите от болната страна на хубавичко, тъй като БЕХ има потребност от въпросните пари с цел да посрещне капиталовата си стратегия. Ако не беше по този начин бюджетът за тази година, нямаше да се приема с няколко милиарда лв. държавни гаранции по новоизтеглени заеми точно от БЕХ.
Подсигуряване държавното управление е получило и през разходната част на бюджета. Спестени са три милиарда лв. от по този начин наречените „ настоящи разноски “. Това са средства, с които най-често министерствата и другите разпоредители с държавни пари се разплащат с реализатори на публични поръчки, които нямат капиталов темперамент. Пример за това е Българската организация по сигурност на храните, която има неизплатени отговорности към компании, които унищожават нездравословните храни и тези, които са изтеглени от комерсиалната мрежа поради изминал период на валидност.
Спестяването се получава от обстоятелството, че когато имат да си чакат пари, компаниите даже не издават фактури. Така заобикалят попадането в двоен капан – да заплащат Данък добавена стойност а да не са си получили парите от страната. Масовата процедура е фактури да се издават едвам когато от министерствата и ведомствата кажат на контрагентите си, че парите са отпуснати. Ако имаше издадени фактури те биха влезнали в статистиката за забавени заплащания и биха влошили бюджетния резултат на начислена основа. Понеже няма фактури обаче, най-вероятно европейската статистическа работа „ Евростат “ ще одобри за достоверни данните за недостига при изчисляването му на начислена основа.
Разхвърляни пари
Въпреки икономиите държавното управление пробва да скрие действителността за неизпълнението и на финансовата си стратегия. Според проекта през предходната година страната е трябвало да влага 8.1 милиарда лв.. Отчетът сочи вложения в размер на 9.2 милиарда, което е преизпълнение 13% и е налице за първи път от години. Реално обаче огромна част от парите са вкарани в набирателни средства, което значи, че не са стигали до снабдители и реализатори на публични поръчки с капиталов темперамент. Не са платени. Не са се вляли в стопанската система и не основават напредък. Но по този начин са осчетоводени.
Най-видимият образец са тези 1.2 милиарда лв., които Министерство на финансите се похвали че е заделило за поддръжка на тазгодишната капиталова стратегия. Те са преведени на районното министерство и се броят като разход, въпреки да стоят във фискалния запас.
Комичното е, че през тази година, поради организацията на обществената капиталова стратегия, в случай че осъществяването ѝ приближи цялостния ѝ размер, парите би трябвало да се вземат от районното министерство и да се върнат в централния бюджет, с цел да може с тях да се разпорежда финансовият министър. По разпоредбите на обществената капиталова стратегия точно той и държавното управление като цяло ще вземат решение за вложенията и за задачата ще анулират зареждането на районното министерство от предишния декември. Операцията обаче ще стане забележима в хода на годината. Не в този момент.
По същия метод държавното управление е превело и средства и на Министерство на защитата с цел да финансира неговите планове по рационализация на въоръжените сили. В доклада за осъществяване на бюджета финансовото министерство показва, че единствено парите на военното министерство и тези на районното образуват над половината разноски на страната за последния месец на предходната година. И тъкмо това буди въпросителните – парите за военното стигнали ли са към снабдители на нова бойна машина, или реализатори на поръчки, или са предоставени в набирателна сметка на военното министерство като подготвени за разплащане, когато настъпи момента през тази година.
Удобството на военното министерство е, че постановленията, които касаят разноските му могат да се засекретят и публиката да не узнае по кое време в действителност предоставените му пари са потеглили към контрагентите.
Глупаво и рисковано
Разхвърлянето на средства по набирателни сметки разрешава на държавното управление да се похвали, че е вложило, вместо да понася рецензии, че за поредна година финансовата стратегия е неизпълнена и е служила за преодоляване на недостига. Когато преди година служебният финансов министър Росица Велкова предизвести, че бюджетният недостиг може да стигне 6% от Брутният вътрешен продукт, съперниците й, в това число от Демократична България и Политическа партия зовяха за икономисване точно в вложенията. Така, в случай че бяха подготвени да поемат удари по спестените вложения, ръководещите нямаше да рискуват излизане на свръхдефицит.
Този сюжет е изцяло действителен, тъй като съгласно Закона за обществените финанси бюджетният недостиг и на касова основа не би трябвало да е повече от 3% по отношение на Брутният вътрешен продукт. За да се окажат тези 5.6 милиарда под трипроцентовата преграда стопанската система би трябвало меко казано да форсира и да завърши с номинален БВП от 190 милиарда лв.. Това е постижимо съгласно Министерство на финансите, само че прогнозите на Българска народна банка сочат, че ще е по-нисък.
Рекапитулацията е бюджет на ръба на свръхдефицита. Ако не беше манипулиран с пренатягане на приходите, с напън върху частния бранш и БЕХ, биха се събрали най-малко два милиарда лв. по-малко, което е над 1 % от Брутният вътрешен продукт и еврозоната публично щеше да се отсрочи. Спестявания на разноските са реализирани в размер на 3 милиарда лева, или 1.5% от Брутният вътрешен продукт. Включително и с бавене на заплащания към бизнеса.
Честито привършване на бюджет, който е изцяло несъответстващ на икономическото развиване през предходната година и е пречил на бизнеса доста повече, от едвам му оказва помощ.
